Основи - елементите на сградата, които се намират в най-чест контакт с вода и агресивни елементи в почвата. Всички конструкции под нивото на земята влизат в контакт с влажността в почвата или с водната маса и трябва да бъдат защитени, за да се гарантира продължителността на живота на сградата. Без подходяща защита, няма строителни материали, способни да се противопоставят на различните фактори, които се срещат под земното ниво.

Хидроизолацията на основите е един от най-отговорните фактори за правилната и дълготрайна експлоатация на сгради и съоръжения. На практика представлява защита от вредното действие на повърхностни и подпочвени води.

Новите сгради трябва да бъдат ефективно хидроизолирани още по време на строителството по икономически причини; по-късно, ефективната хидроизолация може да бъде изключително скъпа или дори невъзможна.

Стъпки за успешна защита на основите

  1. Определяне на водният напор

    Ключовият фактор, определящ напреженията върху хидроизолационния слой е водопропускливостта на почвата. Преди започване на хидроизолационните работи, в началната фаза на планирането им, следва да се определи водното налягане, на което ще бъде изложено покритието. Това е от съществено значение по отношение на Дебелината на изсъхналото покритие трябва да бъде поне 4 мм

    По правило хидроизолацията срещу напорни води се изпълнява от страната на действащия напор. Хидроизолирането на външни стени в основи е т.нар. хидроизолиране в случаи на позитивно водно налягане, което означава че хидроизолационния материал е положен върху конструктивната част, която ще е в директен контакт с вода.

  2. Качеството и оценката на основата са от съществено значение!

    Повърхността трябва да бъде почистена до здрава основа, изравнена и грундирана. Основата трябва да бъде в добро състояние, твърда и почистена. Всички големи неравности, отвори и дълбоки наранявания по декофрираните бетонови стени или зидариите следва да се запълнят и поправят. Равността на основата позволява нанасяне на хидроизолационен слой с еднаква дебелина, което е предпоставка за по-бързо и равномерно съхнене на продукта.

  3. Оформяне на холкер

    Външните ъгли трябва да се заоблят, а във вътрешните ъгли, при връзка на хоризонтален и вертикален бетон, да се оформи холкер с диаметър обикновено около 4–6 cm.

  4. Грундиране на основата

    Основите трябва да бъдат разграничени от гледна точка на тяхната способност за попиване и порьозност на повърхността. Правилно грундиране с продукт, избран за конкретната основа осигурява съществена връзка с хидроизолацията. Основната цел на грунда е да подобри връзката между основата и хидроизолационния слой. Без грунд, хидроизолацията може да се отдели от повърхността. Поради това, в много случаи, грунда е съществена част от системата за хидроизолиране.

  5. Хидроизолиране

    Хидроизолацията се нанася върху грундиранта повърхност в най-малко два слоя, като втория слой се нанася веднага след като първият е достатъчно изсъхнал, така че полагането на втория да не го нарани. Съхненето зависи от атмосферните условия и основата. 

  6. Хидроизолиране на фуги и връзки

    Много важен елемент за сигурната хидроизолация е третирането на фугите - работни и дилатационни. Студените и конструктивни фуги са неизменна част, разрешаваща движенията в една сграда. Уплътняването на тези фуги означава те да бъдат запечатани перманентно, еластично и дименсиално стабилно. Това ще позволи евентуални движения на конструкцията без те да причинят щети.

    Работните фуги се получават при прекъсване на бетонирането. Дилатационните фуги разделят съоръженията на части в зависимост от размерите, конфигурации, различна етажност и др. с оглед на поемане на неравномерно слягане на почвата, земетръсни усилия и други такива. Уплътняват се със специалните двустранно гумирани хидроизолационни ленти

    Входовете на тръбите на различните комуникации могат да се изпълнят със специални преходници, които се вграждат в стената или да се хидроизолират с хидроизолационни маншети.

  7. Контролиране на съхненето

    Полагането на защитен слой следва да се изпълни едва след пълното изсъхване на хидроизолационното покритие. Направете референтни проби при същите обектови условия, за да проверите състоянието на съхнене и да се избегнете нарушение на покритието.

  8. Топлоизолация и дренаж

    Преди направата на обратния насип хидроизолацията трябва да се защити по подходящ начин. След изсъхване на хидроизолацията със същия материал се залепят и топлоизолационни плочи по стените. В периметъра на стоманобетоновите основи може временно да се повиши нивото на подпочвените води, вследствие на поройни валежи. Това упражнява хидростатичен натиск върху стените. За да се предотврати същият, е необходимо да се направи дренажна система, която се изпълнява посредством специални дрeнажни мембрани на база високоплътен полиетилен с релефна конусовидна повърхност. Мембраните могат да бъдат и с геотекстил, който предпазва от затлачване. Поставят се на височина до земната повърхност. Закрепват се към стенaтa със специални щифтове. Водата се отвежда до дренажни тръби, по които достига до дренажните шахти.

    Дренажните мембрани не заместват основната хидроизолация, а се използват за нейна защита.