Съществуват няколко системи за организация на цветовете. Скандинавският Институт за цветовете си бе поставил за цел идентифицирането, класифицирането и даването на наименования на цветовете от спектъра такива, каквито може да ги възприеме човешкото око, при независимо каква основа, за да създаде през 1979 г. т.нар. Естествена система на цветовете (ЕСЦ). Човешкият организъм с нормално зрение възприема 6 цвята.
W&S – Бялото и черното са ахроматичните цветове.
Y-R-B-G – Жълтото, червеното, синьото и зеленото са хроматичните цветове.
Всички цветове, с изключение на основните, се приобщават в различна степен към тези базисни цветове. Обемът на цветовете, представен чрез два слепени конуса, съдържа съвкупността от цветовете от спектъра.
Тоналност
Тоналността (англ. hue) е локализирана върху хроматичния кръг, обща основа на двата конуса. Жълтото се намира на север, след това червеното на изток, синьото на юг и зеленото на запад. Всеки квадрант е разделен на 10 равни части, отбелязани от 10 до 100%. G50Y означава зелена основа +50% жълто.
Нюанс
Вписва се в създадената решетка през 10% във вътрешността на триъгълника, чиято основа представлява вертикалната ос W–S (черно-бяло).
Светлостта или яркостта (стойност) се намира върху оста W–S. Хроматичността (хрома), или наситеността, се намира върху оста W–S и хроматичния кръг.
Нюансът 50 20 означава: 50% черно (80% бяло) 20% от хроматичността.
Източници на светлина
При различни светлинни източници един и същ наблюдаван обект може да изглежда цветово по няколко различни начина.
Слънцето:
Целият спектър се съдържа в светлинните лъчи на слънцето.
Луната:
Тя единствено отразява лъчите на слънцето.
Свещта:
Светлината на свещта съдържа спектъра с различна интензивност за различните дължини на вълните.
Флуоресцентните лампи:
Те се характеризират с прекъснат спектър, с интензивни и тесни ивици за някои дължини на вълните.
