Когато евтиното излиза скъпо

В рамките само на месец в България природата показа своята стихийна сила. Резултатът – наводнения и съсипано движимо и недвижимо имущество. В София например развихрилата се ледена буря на 10 юли изсипа над града ледени късове с размер до 5 см. Това нанесе множество материални щети и стана повод за поредния закъснял размисъл дали можеше да се направи нещо, така че последствията да бъдат ограничени? Да, можеше и то достатъчно, за да се защитят жилищните фасади, които освен че в голямата си част се оказаха не точно топлоизолирани, а просто измазани, но и в следствие на градушката, вече са и с големи поражения.

Снимките, които екипът ни направи показват, че основните наранявания са в областта на завършващия слой. Повредените участъци варират от точкови нарушения до разкъсвания с размери над 10 см, на самата топлоизолационна плоскост.  Например по бул. „Джеймс Баучър“ всяка пета сграда е с различна тежест на поражения от градушката. Фактът, че все пак там има и сгради без видими поражения означава по-високо качество на изпълнението и на вложените материали. Разбира се това на свой ред повдига въпроса, ако навсякъде 1:5 е съотношението качествено спрямо некачествено изпълнение на топлоизолациите, защо в България превес взимат компромисните фасадни решения след катоте явно не с  дългосрочно решение.

Какви са всъщност основните причини за това? Преди всичко използването на неподходящи продукти по отношение на еластичност и механична устойчивост, както и на некачествена армираща мрежа; комбиниране на продукти, които не са тествани и проектирани да работят в система и не на последно място неспазване на технологията на полагане и сроковете между отделните етапи. Тъй като завършващият слой на всяка топлоизолационна система е непрекъснато подложен на негативното влияние на външните атмосферни условия, е необходимо използването на продукти, работещи в система и гарантиращи добра еластичност и висока механична устойчивост. Често, обаче поради малка разлика в цената ние правим компромиси с качеството и избираме различни продуктови компоненти, които не са сертифицирани в единна работеща система. Това води до ниски технически показатели на фасадната топлоизолация и лесното й компрометиране. Поради тази причина всяка топлоизолационна система трябва да бъде изпитана по стандарт БДС EN 13497. Това е стандартът, който определя съпротивлението на външни топлоизолационни комбинирани системи (ETICS). Тестът, който се прави върху топлоизлационното покритие е за ниво на устойчивост на удар от 10 J и се извършва със стоманена топка от 1000 гр, която трябва да пада от височина 1020 мм. 

Изпитване на топлоизолационна система Тогава, когато има разкриване на армировката, видимо разслояване на финишното и основно покритие или пробиване на основното покритие с армировка, става въпрос за повреди на системата. Точно такива нарушения в системата са видими в момента по  фасадите на сградите, в следствие на падналите ледени късове преди седмица.